Българска браншова камара "Пътища" пред вестник "24 часа".

Между 1500 и 2000 км трябва да се ремонтират годишно у нас, за да имаме качествени пътища . Само за запълване на дупките са нужни около 150-250 млн. лв., сочат изчисленията на пътната камара. За сравнение целият бюджет на пътната агенция за 2010 г. е 150 млн. лв.
В страната ни има близо 20 хил. км пътища . Част от тях били на по 30-40 г. Те са преасфалтирани най-много един път и после само се кърпят. "Тракия" например е рехабилитирана за последно преди 16 г.
Рехабилитацията на километър е 250-350 хил. лв. според трасето. Кърпенето гълта по-малко - около 100 хил. лв./км. Но не било рентабилно на парче, по-добре било да се прави цялостна рехабилитация на надупчения участък. Ясно е, че парите не могат да се заделят наведнъж, но поне в началото може да стане ударно, казват от пътната камара.
През 80-те и 90-те години имаше принцип - след осмата година пътищата се преасфалтират и се полага нов износващ пласт от 4-5 см, обяснява секретарят на пътната камара Андриана Георгиева. Друга норма, която отдавна не се спазва, е, че ако кратерите са 7-10% от общата площ, то отсечката е директно за цялостен ремонт. А дупки с дълбочина 20-30 см изобщо не се кърпели.
Освен липсата на пари и климатът у нас съсипвал шосетата. Особено през зимата, когато се редува влажно със сухо време. Вторият най-силен враг на асфалта била солта.
Навсякъде по света при такива зимни условия се получават дупки. През 1994 г. бях в САЩ и попитах как поддържат моста Вашингтон. Обясниха ни, че в щата Ню Йорк пада по 2-3 пъти сняг, през 1993 г. обаче паднал пет пъти и затова са похарчили 2 пъти повече пари, за да си оправят дупките, коментира шефът на камара "Пътища " Румен Йовчев.
Той е категоричен, че няма понятие като подходящ сезон за кърпене. Трябва да се прави незабавно. Измислена е технология и за зимно запълване - със студена смес. Тя обаче излиза по-скъпо.
Според Георгиева най-удачно е да се работи през лятото, след април.
Експертите казват, че ситуацията с дупките е като със сегопочистването - има схеми, маршрути как по най-икономичен начин да обиколиш участъка, който фирмите поддържат. Най-често обаче не се следи. В едногодишните договори, които пътната агенция сключи наскоро за зимно почистване и поддръжка, от фирмите е поискана 2-годишна гаранция за дупките. От камарата отчитат проблем, който фирмите ще имат - много от закърпеното ще се отвори бързо заради стеснения участък, който е възложен за запълване.
От пътния бранш настояват за дългосрочни договори, за да имат възможност да поддържат качеството и да спазват технологиите.
Качественото запълване на дупката започва с подготвителната работа, обяснява Георгиева. Около нея трябва да се изреже, а не да се кърти, да се направят остри ръбове. След това да се изчисти, да се напръска, да се положи горещ асфалт , наоколо да се валира. Височината е 4-5 см. Стандартът изисква асфалтовата смес да е 96 кг на кв. м. Краищата пък да се фугират с битум, за да спира водата.
Закърпеното трябва да е в идеална равност с настилката наоколо. Ако е по-високо или по-ниско, на мястото до фугата бързо се образува нова пробойна.
За добре свършената работа значение има и друг фактор - как възложителят поставя задачата. Принципът е да се хване "от здраво до здраво".
Но на практика парите никога не достигали. Местата, на които има пукнатинки, не се хващат, защото се водят здрави. Те обаче са готови за следващата дупка много по-бързо, обяснява Георгиева. Така в 90% от случаите кратер цъфва там, където е бил запълнен друг.
За да е качествено изпълнението, най-добре е да се преасфалтират големи участъци. Но и тук въпросът опира до пари.
Когато има повече от 6-8 см дълбочина на дупката, трябва да се направи на два пласта. При кърпенето задължително трябвало да се стъпи върху здрава основа.
Когато най-долният пласт, който е от изравнителен бетон, е нарушен, дори дупката да се запуши, пак щяла да се отвори.
в. 24 Часа - стр. 9